Случайна тема: Wall-E от Pixar
RSS .92| RSS 2.0| ATOM 0.3
  • За контакти
  • Кой е Bloody?
  •  

    Обратно в България




    На връщане нещата бяха горе-долу наред, нямаше “интересни” моменти с отложени полети, закъснели такива или с пренасочване за друг маршрут или ден – какво щастие. Единствено съжалявам, че времето в Bay Area започна да се оправя в деня в който аз си тръгвам от там, почти през целия ми престой (още от кацането на самолета) времето не беше особен добро, често валеше и беше доста студено за Калифорния.

    Както и да е, отново леко объркване на летището в Сан Франциско… както споменах то е доста нетипично и голямо, толкова голямо, че дори си има вътрешно “влакче”, което да обслужва връзката между терминалите. Трябваше ми малко време докато се ориентирам къде е гишето за приемане на багажа за полета на Луфтханза (естествено и обратният полет е с тях). Като цяло доста бързо минах процедурата преди “качването” на самолета, като той дори си излетя и съвсем навреме (както споменах времето се беше оправило). Този път на проверката на ръчния багаж ми се наложи отново да се събувам (задължително за всички проверявани пътници), но освен това решиха да ми проверят и чантата на лаптопа съвсем щателно. Вероятно защото този път бях сложил всички кабели и захранващи адаптери в нея (за лаптопа, за фотоапарата и за GSM-а), както и слушалки, GPS, две USB флаш устройства, USB Bluetooth Dongle и разни други дреболии. Общо взето проверката се състоеше във взимане на “проба” от всеки адаптер и от GSP устройството с някакво картонче и разбира се за някакви остатъчни “непозволени” вещества по тях (поставят се в някаква машина). Естествено не откриха следи от взривни вещества или опасни химически материали 😉

    Обратния полет си беше по план от Сан Франциско до Франкфурт, като този път самолетът беше Бойнг 767 – малко по-бърз и по-голям. Обратният полет трябваше да продължи около 10 часа и той общо взето си отне и толкова време, за щастие и времето във Франкфурт се беше оправило. Нямаше нито следа от сняг и беше слънчево, макар времето да си беше все още студено (около 6-7 градуса предполагам) – нищо общо с това в Мюнхен отпреди седмица.

    Да се върна на полета обаче. Самолета поддържаше средна скорост около 950-980 километра в час и летеше на височина около 11300 метра през по-голямата част от полета. Този път дори не попаднахме на по-сериозна турбуленция, въобще перфектно пътуване… с моя късмет направо да не повярва човек 😛

    Останах с много негативно впечатление от “развлекателната програма” на Луфтханза, честно казано очаквах да се представят маааааалко по-добре. На 6-ти канал, за който споменах миналия път, се оказа че все още си върти същото предаване отпреди 9 дни… Не стига че е само два часа, но поне веднъж седмично можеше да правят “нов брой”, който да пускат да се върти. Не съм си играл да слушам как са останалите “радио” канали в самолета, но предполагам че и с тях положението е същото. Поне първите два филма се оказаха различни, браво на тях, но за финал отново пуснаха Elizabethtown… филма не е никак лош, хареса ми, но дали все пак е нужно да го въртят при всеки полет? Както и да е…

    Кацнахме във Франкфурт съвсем навреме, имах около час преди да излети “свързващия” ми полет за София. Време напълно достатъчно, предвид, че двата полета бяха само на 6 изхода разстояние един от друг и беше нужно просто да се “разходя” до изход 53 на терминала. Позяпах в два-три магазина, без да имам намерение да купувам каквото и да било, колкото да мине малко време… цените и без това не бяха особено изгодни. Реших да посетя тоалетна в терминала, преди да се кача в самолета, но останах доста неприятно изненадан. От близките 4 тоалетни 2 не работеха, едната я почистваха в момента, та дори се наложи да чакам на опашка пред тоалетната десетина минути. Няма да коментирам в какво състояние се намираше и самата тоалетна… Определено летището в Мюнхен ми направи значително по-добро впечатление 🙂

    Самолета от Франкфурт за София също излетя съвсем навреме, надавам се освен моя милост и багажът ми да е бил прехвърлен на самолета, но това ще стане ясно, като пристигна след два часа в София. Засега, при цялата дандания с полетите на отиване към IDF и прехвърлянето на багажа наляво и надясно в различни самолети, багажът ми (не ръчния естествено) си пристигаше навсякъде с мен. Дано късметът ми до момента да продължи до края на пътуването.

    Самолета дори кацна и съвсем по разписание в София, направо небивал късмет на фона на това, което беше при заминаването ми… че даже и багажа ми си пристигна 😛 Паспортната проверка, прибирането на багажа и минаването през митницата минаха доста бързо и безпроблемно и половин час по-късно вече си бях вкъщи. И тъкмо бях свикнал на американската часова зона, сега пак ще трябват няколко дни за приспособяване… вчера, като се прибрах ми се спеше ужасно (след двата многочасови полета е нормално) и естествено си легнах рано.

    Днес съм малко по-добре, но все още съм изморен и доста ми се спи… 😉

    Вашето мнение по темата...