Малко лични впечатления от Intel Core i7
Новата Core i7 платформа на Intel вече се предлага от известно време и на нашия пазар, като може би все още най-трудни за набавяне са процесорите и по-специално моделите 920, защото те са единствените на по-нормална цена към момента. Всъщност цената на процесора, дънната платка и паметите необходими като основни компоненти в една i7 платформа може да бъде наречена нормална само от гледна точка на един ентусиаст, който иска да има най-най-най, но в никакъв случай и от гледната точка на обикновен потребител. Но стига толкова приказки за цена, съвсем нормално е новите продукти от висок клас да са скъпи, особено преди да са станали по-разпространени…
В Intel Core i7 процесорите най-накрая имаме интегриран контролер за паметта, при това поддържащ само и единствено все още слабо разпространените и доста скъпи DDR3 модули. Предимството разбира се е намалената латентност при достъпа до паметта, което заедно с повишените работни честоти на DDR3 модулите и новия 3-канален режим на достъп би следвало да доведе до значително подобрение на производителността. Да, но действителността е малко по-различна… при стандартно работеща на 1066 MHz DDR3 памет в комбинация с по-големи латентности на самите модули спрямо добра DDR2 памет на близка работна честота разлика никаква я няма. Разбира се идеята е да се използват DDR3 модули с по-висока работна честота, в триканален режим, който също не е кой знае какво в реални условия, и поне лек овърклок нещата все пак са по-добре. Всъщност триканалния режим е интересен по-скоро с възможността да се комбинират три модула от по 1GB за 32-битова ОС и например 3x 2GB при 64-битова, отколкото като нещо, което ще увеличи значително производителността на системата.
По-интересна обаче е така наречената Turbo функционалност на новите процесори, която си е чиста проба динамичен овърклок на процесора при натоварване или поне това е основната и идея, реализирана да кажем наистина добре. Разбира се ползата от повишаването на честотата на процесора, съчетана с динамичния контрол на енергопотреблението може да доведе до значителни предимства за обикновените потребители, които не са на ти с овърклока и използват системата си на стандартни настройки. В такъв случай обаче възниква въпроса защо на обикновен потребител му е притрябвала подобна система, но нека да не задълбаваме в чак такива подробности. При Core i7 имаме отново завръщане към добрия стар Hyper Threading (изпитвате ли вече носталгия към P4), който незнайно защо се появява като екстра при 4-ядрен процесор, който бих казал че няма особена нужда от логическо разделение на ядрата до 8. Така или иначе при използване на HT се забелязва известна полза, поне при приложения, които могат да се възползват от повече ядра, нещо, което за щастие напоследък се случва по-често, защото най-малкото двуядрените процесори са доста масови вече.
Трябва да стане дума и за новия X58 чипсет на Intel, който е в основата на новите платформи, като безспорно най-интересното при него е наличието на официална поддръжка за SLI (най-накрая). Разбира се новия чипсет означава и ново дъно, а в конкретния случай и нов процесорен цокъл – socket 1366, както се каза да ни е честита поредната пълна подмяна на хардуера, ако имаме желанието да преминем към новата платформа. Лошото в конкретния случай е, че новия сокет, наподобяващ доста на 755, но с по-голям мащаб, изисква и нови охладители и тук се сблъскваме с поредния проблем, а именно липсата на особено голям избор на качествени охлаждания за сокет 1366 към момента и съответно използването на стандартния боксов охладител. Всъщност боксовия охладител не се справя толкова зле, защото с негова помощ може да се постигне съвсем приличен овърклок, но не и ефективно и тихо охлаждане. Все пак и това е нещо, с което ще трябва да се примирим поне за момента, докато по-сериозните фирми произвеждащи охлаждания не се включат с адекватни модели и съответно те не се появят и на нашия пазар.
Добре поне че що се отнася до дънни платки с новия чипсет избор има, макар ценовите рамки за моделите на Asus, Gigabyte, MSI и Intel (наличните за момента марки) да не са много ниски. Оставяйки цената на заден план обаче, оказа се, че не всички дъна работят толкова добре, колкото би се очаквало за една платформа от висок клас, тоест има какво още да се доизглажда. Gigabyte X58 Extreme например успя леко да ми скъса нервите покрай капризите си да работи ефективно с различни марки и модели памети и най-вече с по-ранните DDR3 модули, които са предвидени да работят на по-високо напрежение от препоръчителните за i7 стойности и разбира се някои други дребни проблеми със стабилността по време на работа на дъното. И докато първоначално си мислех, че проблемите може да не са свързани с Gigabyte, а да са в следствие на интегрирания контролер на паметта в процесора (подобни ядове имаха и AMD с първите си ревизии на A64), но след преминаване на MSI X58 Eclipse дъно нещата се промениха коренно. Оказа се, че проблемите с паметта определено са били причинени от дъното, а не от процесора, защото всички неприятни моменти и несъвместимости изведнъж изчезнаха безследно при модела на MSI…
Що се отнася до производителността, да определено новите i7 са по-бързи като цяло, но това не означава, че всеки реално ще може да се възползва ефективно от техните възможности. Да, за професионална работа определено има полза от повечето бързи ядра и HT, но в действителност малко от ентусиастите си купуват Intel Core i7 платформа с цел да обработват аудио, видео или да се занимават с 3D на нея. Основната група потребители, поне по нашите географски ширини по-скоро ползва подобни бързи системи за игри, а при игрите определено не си проличава особено силата на новата платформа, поне не и ако не ползвате Crossfire или SLI конфигурация с поне 2 видеокарти. При наличието на само една видеокарта, била тя и от висок клас, ефекта от по-добрата производителност на процесора е минимален, просто защото основния спъващ фактор за постигане на повече кадри си остава видеокотролера.
